Тъгата на Бургас
На Петя Дубарова
Днес приюти ме твоят син Бургас
под твоето небе във Морската градина,
и слушах го, стаила дъх и аз,
как с пролетния дъжд за теб сълзи пролива.
Аз чаках да те видя на брега
и в твоите ръце морето да прелива,
да заблести в косите ти звезда...
Но всичко бе потънало във болка сива.
Теб чакаше самотният Бургас -
да му дадеш от своята небесна сила... ...