Тъгата на поет е бяла от очакване
и от въздишки на цъфнала магнолия
във двор на църква до чешма
и аромат на вятър,
понесъл между гнезда в скали орли.
Тъгата на поет е цвят на вода,
родила бързеи, целували в камъните мрамора,
под величава гръд на мост,
превеждал в миналото римляни.
Тъгата на поет е вечер
под бледожълтото петно луна
през тюлената мекота мъгла, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up