Тъгата на Венера

Mar 19, 2009, 9:42 PM

Poetry

815 0 1

Мъгли с дихание ме носят
през слънчевия светъл град.
По снежинки крача боса,
а не чувствам хлад.
Сянка наполовина светла
с мен препуска през дъжда.
И слънцето кове ми клетка,
за да ме предпази от страстта.
Страстта, която ме изгаря,
Желанието да се къпя във роса,
да препускам сред тревата,
което би ме спряло да летя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъгата на Венера

Want to read more?

Random works