Мъгли с дихание ме носят
през слънчевия светъл град.
По снежинки крача боса,
а не чувствам хлад.
Сянка наполовина светла
с мен препуска през дъжда.
И слънцето кове ми клетка,
за да ме предпази от страстта.
Страстта, която ме изгаря,
Желанието да се къпя във роса,
да препускам сред тревата,
което би ме спряло да летя. ...