Тъгувам те с каприза на дете,
изгубило любимата играчка,
тъгувам те със порив на сърце,
туптящо във гърдите на глупачка.
Тъгувам те със жажда на лоза,
пресъхнала за капчица водичка,
тъгувам те с очите на сърна,
изплакала последната сълзичка.
Тъгувам те с нозете на душа,
пребродили самотните пустини,
тъгувам те със нежност на свила...
Оставям по гърба ти драскотини...