Земя, Земя... В съня си те видях...
Ти беше жива, беше будна!
И вдишваше космическия прах,
разтърсвана от ядрени безумия.
Земя, ти беше тъй прекрасна -
с феерия от дъжд и от цветя,
с гирлянди от реки и езера
и със безбройни малки чудеса.
И рееш се в безкрая на Вселената,
сред шепота на милион звезди.
Невероятна, силна остани -
тъй както Бог те сътвори!