ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Mar 6, 2008, 11:29 PM

Тъй, както появило се детето...  

  Poetry » Phylosophy
745 0 10
Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,
присвити под житейското си бреме?
Ковчегът се нуждае от прозорци
и през тях да виждаме ръцете.
Празни са! Без нищо си отиваме –
тъй, както появило се детето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??