Той е толкова сам. На прозорец притихнал. И пуши,
безнадежният фас - груби пръсти изгаря.
Но навярно живеят в душата му няколко души,
или с кучето свое сега разговаря.
Само то ден след ден из града оглушал го извежда
и в очите му тъжни по псешки се взира.
Изкопава в градината кости - дори ги подрежда,
щом мъжът си отвори горчивата бира.
И животът им тихичко лази - към небитието,
просто няма какво и кога да се случи.
Глозгат кокали - спомени. Те са за бира мезето.
На самотният мъж, с остарялото куче.