Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана,
хвана пътечката кратка във ранни зори.
" Ще изгориш!" - каза вятърът. Истина стана.
В гола поляна, животе, как пламъка скри?
Знам - умори се на времето тъжният ручей.
В случай, че стъпки забавя, помнете, че аз
в някакъв час ще залитна и тъй ще се случи,
пръв да научи предателят, бил между вас.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up