отново идват облаци от дъжд,
 но не от онзи дъжд от сълзи на влюбени слънца...
 този дъжд ще е опустошителен...
 ще унищожи всичко силно в мен..
 ще ме постави на колене...
 ще измести твоите лъчи мило мое слънце..

 защо си тръгна с нелепото извинение,че гониш луната?
 защо ще идваш утре пак,след като можеш да останеш -
 тук при мен..
 защо моето сърце така разбиваш,
 защо оставяш злокобни мисли за други около теб
 да се въртят в главата ми.. ?

 защо оставяш всичко в мен и около мен да умре...
 защо трябва бурята да идва?
 защо ме оставяш на студа,
 мислейки си,че дневните ти лъчи са ми достатъчни!?

 не искам твоите лъчи...
 не искам и твоята топлина...
 да ме обичаш искам...
 до мен те искам..