Тъжен клоун с грим от усмивки и маска на радост
с ведро лице но сърце пълно с тягост
няма никой който в душата му се взира
няма никой който болката му да разбира
живее той обвит във самота
живот безличен изпълнен с тишина
вглеждайки се отстрани в чуждите съдби
надявайки се и неговата да се промени
и макар безмълвен да остава
продължава той тайно да се надява