Отиваш си...сбогом не казваш дори,
студено извръщаш глава,
а в мене,от болка,в море от сълзи
се давят безмълвни слова.

Чудя се как съм могла да обичам
човек с вледенено сърце,
пред себе си тази любов аз отричам
с наивност на малко дете.

Избърсвам сълзите,повдигам глава-
искам да бъда щастлива...
Но ето пак очите се пълнят сега
с капчици обич горчива.

И сякаш напук нашата песен
във бара аз слушам сама.
Последен танц-блян,нещастно отнесен
от мислите в реалността.

Аз вече не вярвам,че има обич,
не искам да слушам за любовта...
След нейната пламенна нежност и прелест
остана болка в бездънна душа.