Защо ли вече ме забрави?
Не съм за теб, по сълзите разбрах,
по устните, тъй тъжни и корави,
от дните, във които не живях!
Далечен съм, забравен и ненужен
и скитащ като вълка - единак,
мечтаех да усетя погледа ти южен,
но в твоята градина не заспах.
А тя ухаеше на слънчеви череши,
на гроздове големи - кехлибар,
и сладък звън във утрото ехтеше,
когато аз превръщах се в звънар. ...