рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
Dec 4, 2011, 11:45 PM

Тъжен полтъргайст 

  Poetry
509 0 2

Един полтъргайст

безкрайно сам,

из двора обикаля,

тишината разваля,

играе си на вятър

с листата.

 

От неговите стъпки

всеки настръхва,

нощем се разхожда,

двора ми обхожда,

кучетата разлайва,

нарочно ги дрaзни.

 

Аз знам

какво иска той.

Аз чувам

неговия зов.

Този полтъргайст

е мойта любов.

 

Затова всяка нощ

у дома си го каня,

душата му не намира покой

и много страда.

 

А аз съм изгубена

без него в траурни белези,

душевно погубена -

"Върни се" - нашепвам му.

 

-"Не мога"- отвръща ми -

   знаеш, не мога. 

  Aз силно прегръщам го

   с неописуема болка.

 

"Обичам те"-  казвам му -

вземи ме със себе си,

от живота отказвам се,

искам с тебе да съм.

 

 

За миг

той се изпари,

аз много плаках

и всяка нощ го чаках,

но той не дойде

и разби мойто сърце.

 

 

© Богдана Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??