Есен е. Септември.
Селото е пусто. Тихо.
Пристъпвам като в църква.
Мълчат дворовете, обрасли с бурен.
Кокошки в тях не вдигат врява,
петли не кукуригат по стобори,
кучета-пазачи не пролайват.
По икиндия агънца не блеят жално,
дочули чанове на стадо.
Не мирише въздуха на джоджен,
лютеница, мармалад и мляко.
Мълчат и улиците. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up