Истина било е. Но истина... преди.
Когато бяхме остров... с вяра и мечти.
Когато без тревога от общите следи
прегръщахме морето. Загърбили беди.
Строяхме бели кули. Пясъчни. Но факт -
безоблачно красиви навръх скалисти бряг,
в които безразсъдно пред идващия здрач
изпълвахме с усмивки, а не с отчаян плач.
Рисувахме химери. А стъпките ни в транс
следваха съдбата с дарения им шанс,
в бездната да стъпят, без болка, без вина,
за да изтанцуват в прегръдка вечността. ...