Като миг отминал безвъзвратно,
като дихание въздушно-нежна,
като сълза прикрита неуспешно
това си ти, любов, до болка тъжна.
Нашепваш приказки за ангели и феи
щастлива съм, че още вярваш в тях
рисуваш весели слънца над тихи стрехи,
мои розови мечти, мой единствен грях.
Защо ме гледаш тъжно, обич моя?
Нима не знаеш, че и тази песен има край?
Навреме опознай живота като ад и бич
и създай за себе си малък, сладък рай. ...