Aug 11, 2008, 12:30 AM

Тъжна нощ 

  Poetry » Love
876 0 8

                  Тъжна нощ

Луната самотно в нощта си блести,
а звездите сега се превръщат в сълзи.
И тези сълзи от очите текат,
заедно с мен часовете броят.

И ето, часовникът удари полунощ,
но телефонът не звънна тази нощ.
Не чух твоя глас красив и далечен
и затова душата на самота се обрече.

Не знам къде и с кого си сега.
Знам само, че е тъжна нощта,
знам, че искам да си с мен...
Ах, колко искам да те видя на следващия ден!

http://www.youtube.com/watch?v=WFQ5RJmEOfM

 

© Милена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??