Тъжна песен

May 5, 2007, 1:44 PM

Poetry

581 0 1

Тихо!
Спри за малко, почини си
и вслушай се във вятъра самотен.
Не чуваш ли, че той ти пее
една злокобно тъжна песен.
Той разказва ти за мене,
за моя сив живот нещастен
на несполуките подвластен.
Преля от сълзи моето сърце,
почерни се и ясното небе.
Не виждах вече на слънцето лъчите,
аз чувствах само тежестта на лъжите.
Нямаше нищо друго, освен самота,
породена от болка ужасна и дълбока тъга.
Заличи и погълна сърцето ми младо,
защото не беше на никой мило и драго.
Няма спасение за една изгубена душа,
не може да заличиш следата, оставила сълза.
Нима заслужих аз това,
да загубя живота и любовта?
Сега танцувам с вятъра сама
и пея, останала без дъх, песента,
пораждаща във всеки пътник тъга,
по чието лице сълзите се стичат с лекота!

Тъжна песен

Свързани произведения

Comments

Random works