Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,

но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, 
А вечер не престава да я гледа…
Песни пее той за нея. 
Всички казваха: „ ти луд си,

та да се влюбиш в луната –

нещо толкова непостижимо!“
Героят тъжен само се усмихна…
Затваряше се в неговата стая и чакаше нощта,
за да надникне от балкона, да види своята любов… 
И молеше се той луната някак си да му отвърне. 
Но никога не ставаше така… 
Краят беше вече близо –

с последния си дъх, останал сам-самичък, 
към балкона той погледна, 
погледна и за сетен път застина 
пред любовта си тъй недостижима! 
И ето, пак пиесата приключи 
без никакви аплаузи, но с хиляди сълзи –  
сълзи от нейния единствен зрител, 
който ще идва пак и пак…