Вятърът навън бушува, бушуват чувства разни в тъжното сърце. Слънцето навън не грее, не грее обич в тъжното сърце. Дъждът навън пък хладните стъкла размива, размиват се и чувствата в сърцето, и всичко тук останало, което напомня ми за теб сега, е само остра липса на обич малко, топлина. И всичко туй изпълва сърцето със тъга, за мен остава само - едничка самота! И с трясък вън светкавица проблясва, раздира небосвода син, така пък вътре се раздира сърцето, сякаш е насън и всичко просто свършва. Край! Оттук нататък... ... кой ли знай?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.