Тъжна равносметка

May 23, 2009, 2:04 AM

Poetry » Phylosophy

679 0 2

Намаляват силите -
тегне в нас умората;
няма го в очите ни
прежният ни плам.

    Търсим във сърцата си
     късче от надеждата
      и ревниво пазим
     спомените там.

Тичаме със времето;
борим се за хляба си
и денят ни ляга
вечер уморен.

            Гониме успехите,
             губиме приятели -
             тъй летят годините
             бързо - ден след ден.

Страдаме от грешките,
правени в живота си;
падаме и ставаме,
бързайки напред.

               Гълтаме сълзите си,
               смазани от злобата;
               за сълза от щастие
               рядко идва ред.

Движим се във кръгове,
живеем по инерция;
за чуждото нещастие
по-малко ни боли

                  и само в кратки мигове
                  понякога си спомняме
                  какви разкошни
                                   млади хора
                                           сме били...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

slan4ogled (Радослава Антонова)

2009-05-28T18:12:46+03:00

Равносметките са хубаво нещо! Поуките от тях - също! Когато човек се върне назад в годините вижда как на определени периоди от време животът му в общи линии се повтаря( модифицирано, разбира се). Тази цикличност му дава да разбере, че животът му не е точно кръг, по-скоро - спирала...
akonitin (Никодим Сертов)

2009-05-23T02:16:26+03:00

Да, просто трябва да се повторя заглавието.

Поздрави!