Nov 25, 2014, 4:52 PM

Тъжна се будя 

  Poetry » Phylosophy
957 0 19
ТЪЖНА СЕ БУДЯ
Чуй ме, несбъднато щастие!
Ти си изгубен
в тъмното топъл краешник.
Мирис на дом си
и на пране и ютия.
Станах на просек.
Търся те, ти се криеш.
Да, поиграхме си.
Всички деца си играят.
Вече порасна.
Целият свят ти е стая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??