Oct 27, 2004, 11:21 PM

Тъжна вечеря 

  Poetry
1217 0 2
Тази вечер отново се храня с моята приятелка смотата. Вдигаме тост със сълзите ми, за неверните приятели. Леко прихваща ръката ми и ми обещава, че никога няма да ме изостави.Облечена е с моите спомени и дефилира направо върху сърцето ми. Там я чакат стари познайници:Студ и Мрак! По рано ме навестяваше по рядко. Не обичаше сетрите. Вяра,Надежда и Любов. Смехът ни я дразнеше. Как да я изпратя?! Гостите не се гонят, даже и натрапените. А е страшно мила с мен. Наздраве Приятелко.

© Ваня Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не съм тъжен,мила Ваня.Изобщо, ама изобщо не съм...Радвам се,че харесваш всички онези думи,които пиша!
  • Ваня,нещо не ме бива в критиката,но за това,което си написала казвам само едно:"Страхотен текст",което ще рече,че от мен имаш една шестица.
Random works
: ??:??