Aug 18, 2009, 10:35 PM

Тъжната квартална продавачка 

  Poetry » Other
468 0 2

Аз исках да я гледам, но не можех,

разбирах, че от поглед ще я губя -

със кошница, покрита с тънка кожа,

преоблечена - тя беше вече друга.

Тя скиташе по улиците вечер,

а през деня по улиците кряскаше:

"Царевица си вземи, човече,

или една панерка зрели праскови."

 

Но жестоко е да слушаш за съдбата,

за тежкото в дебелия ù сак,

за крясъците всеки ден отплатата

бе бремето да гледа болен брат...

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??