Небето се изрони като слънчоглед
и мокрите му семена посипаха земята.
Душата ми се лута като самолет,
потънал в мрачната прегръдка на мъглата.
Отгоре облаци се карат гръмогласно,
а Луната сякаш дава им съвет -
не прекалявайте, че вече е опасно,
за хората замръкнали навред.
Един от тях тази вечер съм и аз,
заслушан в барабанния звук на улука.
Едва различавам металния му глас
сред тъжната мелодия на капчука.