Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти.
Звездите са кръгли сълзи... мъгляви,
като след заварка ослепени очи.
Неми сърца с надежда споделят любови...
Кой наруши покоя човешки!?
Вече дори шаманите не гледат в небето?
Защото сърцата вече са лоши!?
Врагове на свойте мечти, хора сме, сълзи.