Ако изплача тъжните неща докрай,
морето няма вече да е до колене
и няма да съм Ева от неземен рай,
ще ме лекува Време,
но от сърцето по парченца ще отнеме.
Ако приспя Любовта
греховно щастлива,
от хиляди мълчания по-тих ще е света
в безсъница необятна и сива.
Ако заситя се с Достатъчността,
не само сянката ми ще е почерняла,
да изтръпна в обич искам, в Белота, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up