ТЪЖНО
Тъжно е да пиша тъжно,
когато безсънието тегне,
вятърът донася хладно,
а съзнанието не ще да легне.
Тревогата ми ражда проза,
която ми звучи банално.
Май ми трябва една роза,
за да не ми е толкова печално.
Тъжно е да пиша тъжно,
когато скучно е да пиша проза.
Това все пак не е важно...
Подари ми една роза!
© Диди Ф All rights reserved.