Потичат сълзите дъждовни.
От болка времето стене!
И с кремъка мокър се мъчи...
Слънчевия диск да запали.
И вятърът нейде изчезнал.
Сълзите дъждовни да трие не иска.
И с полъхът нежен
косите на времето той да разроши.
Подпрял глава на стъклото!
Поглед тъжен виждам аз.
Улиците пусти, с мокрота са пълни.
И бие ти в тъжен ритъм сърцето! ...