Тъжно е
Копнеж, сърбеж, бомбардировки...
Съдби изхвърлени на остров
пуст.
Човеци пуснати във клетка!
С протегнати ръце напред.
Съдби... Нечисти но човешки.
Съдби подарени ни от Бог.
Живеем... Във измамно време...
Живеем в нечовешки век.
-Убиваме ... Сами вредим на себе си
за нищо.
Защото може би сме зли!?
Зли сме, защото сме различни...
Но еднакви, че чак боли.
Защо тогава се убиваме?
На вери защо тогава се делим?
Щом всички сме еднакви!
И Бог за нас един...!?
Моля ви се спрете, и стига
с тази кръв...
Хора сме, не сме зевзеци!!!
По еднакъв начин
обичаме света.
© Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за коментарите Влади☺,Мариан☺!!!До нови!
-
Не всички го обичаме по еднакъв начин, защото освен копнеж и сърбеж има и болеж!
Ангеле, поздравявам те за хуманната позиция! В твоите стихове личи будната и критична гражданска съвест!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
