Седнала на брега отново,
страдам аз по моята изгубена душа,
искам, но не мога,
следите оставени от теб да залича!
От сърцето ми само пепелта остана,
как можа да го разбиеш тъй жестоко, ми кажи!
Ти имаш ли сърце, се питам,
може ли и теб да те боли?
Единствено морето ме разбира,
единствено морето знае моята съдба,
затова съм тук, на плажа,
сама с моята болезнена тъга!