Тъжно обичане

Aug 12, 2012, 12:06 AM

Poetry » Love

882 0 2

Вече месец се мъчим да сричаме –

недогонени, недоубити,

уморени от тъжно обичане,

като облак отнесло мечтите.

Отведнъж се яви - привидение,

по-различен от цялата схема,

начертана в ума ми – видение,

но остана си стих, теорема.

И сега впряг от приказки влюбени

постепенно потъва в морето.

Няма бряг за душите прокудени,

изживяващи взрив на сърцето.

Във ехидния смях на хиените

отразява се лъвският поглед.

Паят пак е за тях, преродените,

а за нас свети залезът болен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.