Тъжно очакване
На нашата улица младите хора
се броят на пръстите на едната ръка.
Самотни старици с тишината говорят
и диплят живота си в стария шкаф.
Пред снимки се кръстят, все едно са икони,
а после похапват паничка ошав,
отпиват от старата пукната стомна,
застилат постелята с кърпен чаршаф.
А привечер с плетки излизат на пътя
да гледат как времето бавно тупти,
да чуят коя се държала безпътно,
коя се развела и кой се пропил.
Не им се сърдете! За тях е живота
кокошките, къщата, хорския срам,
храна, телевизия, вечер самотна,
в неделя - разходка до Божия храм.
Надиплени в раклата, черните дрехи
отдавна очакват неизбежния край.
Жените не молят за жал и утеха,
а само за място в небесния рай.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поклон пред таланта ти и пред този стих!
-
Замисли ме...Приемах определено по друг начин старите жени на пейката пред къщата! Но все пак...съвременен тийнейджър съм!
-
"Не им се сърдете! За тях е живота
кокошките, къщата, хорския срам,
храна, телевизия, вечер самотна,
в неделя - разходка до Божия храм."
Животът е едно кълбо очакване
и се търкаля и търкаля и разплита...
Оставя тънки нишчици по драките
Смалява се...И все по-малко иска.
Все по-вече разбира. И съветва...
Светът в един прозорец се побира.
Очакването- в тънка нишка светлост,
която нейде в тъмното се спира...
Аплодисменти за вдъхновяващия стих!Разсече ме!
-
Нямам думи за коментар...
Невероятен и едновременно верен - уви! - стих.
Моите поздравления !!! -
невероятен стих,истински ,жив ,мъдър права си за това,което мислиш за старите хора и си го претворила по невероятен начин,видя ли как се справих с новата тема
-
Да, Теди, наистина мисля, че на тях не им е толкова тежко, защото вече са се примирили. Със старостта, с мисълта, че ще умрат, една по-рано, друга по-късно, но имам чувството, че някои от тях даже посрещат края с облекчение, дотолкова са уморени от живота. Това е най-тъжното за мен, примирението и нежеланието за живот. Благодаря на всички, които прочетоха.
-
Да,тъжно е,но това е животът...И знаете ли какво - на тях не им е толкова тежко,защото те обичат живота си,това е тяхната представа за него...и мисля,че именно в това свое очакване намират спокойствието, което цял живот са се мъчили да постигнат.
Стихотворението ти е много хубаво!Сърдечен поздрав! -
Истина - да, но тъжно? Тъжно е за тях. Съществуват, пребивават, чакат, но не живеят.
"...и диплят живота си в стария шкаф."
Хареса ми
-
хубаво тъжно стихо
-
Настръхнах!!!
-
!...
-
Тъжно е...много... и за съжаление, това е истината!
За мен - стихотворението докосна една плачеща струна в душата.
Поздрав! -
тъжна истина.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!