На нашата улица младите хора
се броят на пръстите на едната ръка.
Самотни старици с тишината говорят
и диплят живота си в стария шкаф.
Пред снимки се кръстят, все едно са икони,
а после похапват паничка ошав,
отпиват от старата пукната стомна,
застилат постелята с кърпен чаршаф.
А привечер с плетки излизат на пътя
да гледат как времето бавно тупти,
да чуят коя се държала безпътно,
коя се развела и кой се пропил. ...