Тъжно стихотворение
Живеем във време, в което
изплува боклук над водата.
Високите, стройни дръвчета,
които не чупят снагата,
повалят ги снежните бури,
студът ги сковава без време,
а вятърът гневно ги брули,
не дава им дъх да поемат.
А малките, нежни цветчета,
със деликатни листенца,
отронват се чисти и светли, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up