На края на света стои момиче...
Посреща залеза съвсем сама,
тя мисли за този, когото обича,
а той надалече днес отлетя
Дали ще го види - тя вече не знае,
но чувства в сърце си стаени държи,
а той може би вече нехае,
че за него момичето все ще тъжи...
Очите му големи и кафеви,
онази негова тъмна коса,
ръцете му мъжки - сърцето й взели,
ще помни тя всяка нощ от сега
След месец, след втори и трети
обичана ще бъде тя от друг,
но очите, сърцето й взели,
ще бъдат все така далече от тук...
© Erato Eratova All rights reserved.
Браво!