Oct 16, 2009, 12:52 AM

Тъкана пътека 

  Poetry » Phylosophy
734 0 5

На стана мой тъках пътека,

такава шарена, но твърда,

а исках я по-лека и по-мека,

но тя на това и не отвърна.

 

Ръцете си прежулих да тъча я,

крака си изморих  да я обходя,

в зъбите си стисках я и плачех,

в сърце си я полагах и я тачех.

 

Пътека, хич не зная колко дълга,

тъча я още и я вървя на нейде,

сигурно доклето си дълга изпълня

и до там,  догдето вятърът отвей ме.

 

 

 

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??