pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
140 3580
Jun 12, 2008, 11:04 PM

Тъмна и проклета 

  Poetry » Other
2863 0 46
Непипнат кокал. Пълна е чинията.
Прогнозите. Изобщо не ми дремят!
Една калинка с точка е индийка.
И кучето го няма. Като тебе.
Линейна перспектива за очите.

Пресъхнал вятър. Упоени рози.

Два гълъба кълват трохи преситени.

Градът е тесен като старо гробище.

Под крива круша - тъмна и проклета

най-бялата кобила съм завързала.

 

Не ми достигат няколко премеждия.

И няколко небета. Да възкръсна.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!!!
    Така ги подреждаш думите,че направо настръхвам!Това ако не е талант,здраве му казвам
  • Неповторима си, Поли!
  • Отново чета и се кефя. Голяма си... съдбата ти е такава. Примирявай се
    Поезията ти - това са твоите премеждия и небета.
    Да си жива и здрава да ни радваш, пък за възкръсване има време.
    Прегръдка!
  • Поли, за сетен път Поклон!
    Искам да кажа нещо, но повярвай ми нямам думи!
  • Страхотно!!! Различна си... Сякаш си успяла да избягаш от клишетата! Поздравявам те за това!
  • Най-бялата кобила ще препуска
    в небето на приятели и гости...
    Напук на всички дяволи в кръвта ти
    Отгоре пак ще се усмихва Господ...

    Богиня си!!!
  • Не ми достигат две-три глътки въздух
    до края да те прочета...
    andrina_mark добре го е разказала,
    аз просто мъничко ще помълча.

  • !!! много силен стих!
  • Прегръщам те, миличка!!!
    Гуш*
  • Моята любимка
  • Хей!
    Ама много ме допълваш в момента...
    Чета си и ХОП - на точното място и чета пак и пак, и пак...

  • !
    Само се обаждам, че наминах
  • Невероятна си!!!
  • Възкръсна ти отдавна в мене Пинче.
    От стиховете ти аз пия с шепи.
    Помни, че страшно много те обичам
    навсякъде бих тръгнал с Бог и тебе...
  • Не ми достигат няколко премеждия.
    И няколко небета. Да възкръсна.

    И никога няма да стигнат, Поли, прекалено сме смъртни.
    Все търсим нещо и обикновено, все под кривата круша, ама там на белите коне не им е хубаво...
  • Неповторима...
  • отново без думи- за таланта
  • отново без думи- за таланта
  • За пореден път съм тук...и за пореден път го прочетох- стиха ти.
    Аплодисменти!!!
  • Небета на теб не ти липсват Поли!
  • Днес още, когато прочетох стиха ти се сетих за нещо. Малко е дългичко, но...
    " По време на ловен излет попаднах в местност, осеяна с круши. Земята - тепсия, а дърветата наредени като свещите в торта. Беше сняг, всичко стоеше като рисунка. Само една от тези круши беше грозна. Отчупени клони й бяха оставили белези, короната бе смачкана, малка и ошмулена. Запомних я. Мислех си за шанса в живота, за грозното и красивото, за дърветата и за хората. При следващото ми идване тук потърсих грозната круша, облегнах се на нея да изпуша цигара. Харесах си това дърво. Беше ми мило с неговата съдба.
    Веднъж се случи да мина оттук през пролетта. Всички круши бяха цъфнали - бели и кълбести облаци над зеленото. Отново най-грозна беше моята скромна любимка. Цветовете й бяха по-редки. Нищо. Здравей. Нима пък обичта се определя само с красивото, я!
    Дойде есента, пак нарамих пушката. Минах оттук - между листата на крушите се жълтееха плодове. Опитах от най-красивите круши на местността - всичките бяха твърди и стипчиви. Когато стигнах до грозната, първо забелязах, че половината й листа са обрулени. По утъпканата земя в краката ми се търкаляха камъни, тояги и клони от нея. Докъдето можех да стигна, всичко беше обрано. За да си откъсна плод, трябваше да я замерям и аз. Хвърлих тояга, паднаха няколко круши. Опитах ги - мед.
    Я гледай ти, милата, тя не се била родила по-грозна от другите, а просто по-сладка.
    И зарад туй я пребиваха........"

    Прегръщам те!!! И за този стих и за всички други, които си написала и ще напишеш!!!
  • !!!
    Стига толкова премеждия!
    Небета имаш в изобилие!
    Възкръснала си от надеждата!
    Раздаваш сили от безсилие!

    Обичкам те, Поли!
  • Както винаги- запомняща се поезия!!!
  • Поезия!
    Силна!
    С уважение!
  • Харесах!!!!
  • Силно !!!
  • Все там ги връзваме...
    Поздрав!
  • Присъединявам се
    към коментара на Рия...
    Велика си!
  • !!! Без думи...
  • Чиста проба поезия!!!
    Аплодисменти,Поли!!!
  • Прогнозата тук е ясна (и вярна!)

    Много ПОЕЗИЯ! НАЙ!
    !!!*
  • Възкръснала си! Хиляди Вселени
    понесла си в един единствен миг!
    Приличаш ми на птица, устремена
    към свят различен.Приказка си ти!
  • Прегръщам те!
  • Прекрасно!!!Поздрави!!!
  • Чудесия си ти...страхотия...!
    Благословено е перото ти...Най-голямата!!!***
    Няма друга като теб...прегръщам те с много обич, мила Пинче.
  • Поздрав!
  • Много силен стих!
  • "Градът е тесен като старо гробище."
    Листът винаги стига, както тук винаги е поезия!!!

    AVE!

  • Хм! Трепалкееее!...........
  • ..................По пътем -минах да те видя - как я караш...
    В се тъй-непредсказуема... .. .. и разбиваща...
  • "Не ми достигат няколко премеждия.
    И няколко небета. Да възкръсна."

    Интересен финал- оригинален текст!
  • Присъединявам се към хвалбите! Пишеш мнооого оригинално! Продължавай да ни радваш! Талант си!
  • Ще възкръснеш, няма начин Стихът е страхотен!
  • Ти си най- невероятната авторка, която съм срещала в живота си. Нямаш дубликат! Това не е четка, а реализъм. Стиховете ти подлудяват, дращят, крещят... Малко думи- много съдържание. "Откровения" може само да се гордее с Гений, като теб! Ти си Шефът... Как го правиш- нямам си на идея... Но, продължавай...
  • "Една калинка с точка е индийка."

    Пишеш невероятно!
  • Страхотно,както винаги!
Random works
: ??:??