Отблъснат надолу невярващ в мен
мисълта ти е чук във стената тухла по тухла от разум строен
Сам, изгубен без капка светлина във нощта
не знам каква е тази тъмна луна
Удавен във мрака видях твоето лице
спаси ме загива моето сърце
Ти си тръгваш изчезва моята луна
трупът ми плува в мрак на съдба
На дъното е светло аз съм на повърхността
отразява блясъкът на тъмна луна