Добър вечер, безкрайна Приятелко!
Тъмнината на тъмно е хубава.
Ти се върна, защото си смахната.
Аз умея да чакам и губя.
Виждаш – още е алчно диванчето
и петимно за всякакви гости.
Свети пагубно бяло герданът ти.
Слонска кост ли е?! Ло-ооошо.
Не мълчи де! Сега ще ти сипя.
Кипнах греяно винце. Не топли.
Но спасява душата от сипеи,
и отгоре поглежда тополите... ...