Сърца растат, сърца умират.
В тъмна юнска нощ се взират
черно гарванови пипала.
По тялото ми път намират,
пълзят и ме притискат,
оставят ме без дъх.
Две крехки ангелски крила,
пречупват ги тез страшни пипала.
А ти си сянка, ти си дух,
няма как да ме спасиш.
Светлината ти прозрачна аз не виждам,
не светиш вече в черните тъми, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up