Като птица бяла
скитам аз из тъмнината на нощта.
И в душата ми тъмнее,
тъмнината там се лее.
И лутам се, летя
и блъскам се в клоните и криви.
Кога ли аз ще срещна светлина?
Кога спокойствие ще намери моята душа?
Ще дойдеш ти, ще ме откриеш, знам.
А аз смирено ще те чакам там...
там под клоните ù криви...
И тъмнее ми в душата, ...