zozornica (Зорница Митева)
8 16
Mar 13, 2007, 8:16 PM

ТЪМНИНА 

  Poetry
1008 0 1

Тъмнина

Пак до мен лежиш, замислено мълчиш
и пак до мен отпуснат, но тъжиш.
Докосвам те с ръка, но ти отблъскваш я,
защо, кажи, студена е, нали?

Пак вали и ето идваш ти,
с куп сълзи заливаш мойте дни,
ще забравя всичките мечти,
върви си с тях и ти!

Сега сама лежа, замислено мълча
и пак студен спомен връща те до мен...

© Зорница Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??