За момичето с тъмните очи, което винаги мълчи.
Така и никой не разбра, кога е тъжна или щастлива тя .
Прикри умело, чувствата свои , така и на, никого не позволи, душата и да отвори.
На въпроса " Как си ?" - "Винаги добре ! "
На кого му пука,питаше се?!
Времето минаваше, накрая само вятъра в косите и, оставаше .
Морето ту се бунтова, ту спокойно е .
Своята песен, пеят вълните.
Камбанен звън се чува, нечие сърце бушува ...
Момичето с тъмните очи, още съществува...