Тъмно е, няма и звездичка, луната крие се и тя.
Останал само с моите мисли, стоя на ръба на пропастта.
Дочувам шум от вълнички, разбиващи се в стените
на безкрайната земя.
Обичам те аз, но обичаш ли ме ти.
Отговорът пронизва сърцето ми
с хладната усмивка на думичката НЕ.
Стъпка напред и пропадане безкрайно.
Затварям очи, разпервам ръце
и виждам в тъмнината твоето прекрасно личице.
Очите ти пронизват моята душа и…
туп, най-после черната вода ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up