Тънкокрилата пролет
разтвори своите врати,
пропълзя в синевата,
в облаци - бели мечти.
Зажадняла отпива
светли капки роса,
в глътка свежа намира
звън за свойта душа.
С рoмолене запява
и по ручея тича, трепти,
бълбука във чучура,
разплисната в шепи блести. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up