May 22, 2007, 9:25 AM

Тънкострунни, разплакани нощите... 

  Poetry
532 0 9

Тънкострунни, разплакани нощите
ронят своите звуци под пръстите,
ветрени сънища, долетели от спомени,
пеят със струните  песен за ласките.

Летен вятър докосва душата и гали,
полъхът в очите потрепва във ручей,
бликат звездни сияния,  луната гори,
огънят от нея пулсира по моите вени.

В лунен пламък  изгарят и дланите,
в огнен полет две птици летят,
плачат струните, приютили сълзите
на сърцето и със болката пеят.
И нощта се разтваря във звуците...
две звезди - запалени свещи молитвени,
с тънкострунни ридания, тихо нашепват
на душата, восъчни думи във сълзи.
 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??