Седя отчаян във кьошето.
Утрепан, както е клишето.
Дори ракия си не сипвам,
та връз проблемите да рипвам.
Примирен и скапан от живота
не търся своята Голгота.
Докога ще тъй устискам
да разбера въобще не искам.
А трябва да се разбунтувам,
над ежедневието си да плувам
и да се боря с моите проблеми.
Та аз не съм кат другите серсеми! ...