На бойното поле съм пак

и яхнал старата си кранта.

Вдигам облаци от прах,

изтупвайки последния комат

от пътната си чанта.

Животът ми дотук не струва.

Какво остана занапред.

Чертаеха ми славно бъдеще.

Пък то се пръкнах - ни воин,

ни поет.

Ала държа еднакво здраво

меч и молив.

Улавям и живея всеки порив.

И ако съм крив и неудобен,

недооформен и малко недодялан.

То е, защото съм още груб, голям

и твърде ръбест.

Търкалящ се камък.