Той помогна ми да погледна право в очите на любовта.
Тази детската, невинната,
която иска само топлина.
С времето пораснах.
Той остана.
Аз останах.
Любовта също,
но търпението...
То бавно на зиг-заг вървеше,
тласкаха го обратно,
но то тичаше напред,
спираше, почиваше ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up