Jul 23, 2007, 9:12 AM

Търсене 

  Poetry
678 0 2
Аз търсих спътник толкова години.
Уж малко, но незабравими.
В начало е сладко, после пък горчиво.
Виж... прави са били да казват "Любовта е вино"
Казах си... "намерих те" а после пък "За Бога"
"Какво те кара да си толкоз строга"
И търсих пак.
Отново уж намерих нещо.
Ефирно нежно и далечно.
Но и разглезено, егоистично.
И малко мързеливо, безразлично.
И пак в търсене се впуснах.
И даже малко май изпуснах.
Да забележа следващата грешка.
А беше тежка... много тежка.
Но преживях и съм пред тебе.
Мой спътник, мое слънце, моята дъга.
И моето небе.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми Вълко, много!
  • Казвал съм ги, казвал безброй пъти.
    Това са просто слова.
    Нямат значение, дори звучат тъпи,
    но те са вътре в мойта душа.
    И отново търси човекът,
    събиращ сълза след сълза.
    Да плува не може поетът,
    но океан ще напълни от свойте слова.

    Пожелавам ти този спътник да бъде кораба прекарал те през този океан и акустирал с теб на острова на любовта: това на мен ми пожелаха някога, сега го прехвърлям натам. :}
Random works
: ??:??